петък, ноември 04, 2005

Нека гледат...

Вдигни завесите,
сега ще се събличам,
и лампите,
да,
всичките светни
момински свян,
потъна там, където,
очите ти... и моите очи.

Вдигни ги,
нека гледат,
тя Нощта,
ще скрие в шепи
мисли похотливи,
и като истината – гола и сама,
по устните ти жадно ще попия…

четвъртък, ноември 03, 2005

Не идваш вече...

прагът опустя,
посипан с прах, потъна във следите,
вратата ми от болка натежа,
склони се покривът,
гредите са превити.

Не идваш вече,
лятото се скри,
умря и онзи славей във листата,
лозата стара есента попи,
и на оцет превърна се шарата.

Не идваш вече,
вятърът е друг,
студен и бръснещ в тихото усое
и камъкът до външния ми праг,
пропука се и рана се отвори.

Не идваш вече,
устните кървят,
напукани ръцете се превиват
и пътят вече не е онзи път,
след, който уморена в теб заспивах.

Не чакам вече,
двете ми очи,
пресъхнаха до болка да се взират,
крещя навътре,
ехото мълчи,
а ми е рано още да умирам.

сряда, ноември 02, 2005

Crazy...

...
намирам себе си
в протегнатата длан,
а теб,
дали те има,
Господи,
дали си сън,
не си,
държа те във ръце,
но липсваш,
чак до дъното в очите ми
и
саксофона се заплита
във косите ми,
в кръвта ми,
и по устните се плъзга,
ти,
не,
не тръгвай с края,
обещай ми,
за следващия блус
да бъдем само ти и аз,
и Патси Клайн...