Не идваш вече...

прагът опустя,
посипан с прах, потъна във следите,
вратата ми от болка натежа,
склони се покривът,
гредите са превити.

Не идваш вече,
лятото се скри,
умря и онзи славей във листата,
лозата стара есента попи,
и на оцет превърна се шарата.

Не идваш вече,
вятърът е друг,
студен и бръснещ в тихото усое
и камъкът до външния ми праг,
пропука се и рана се отвори.

Не идваш вече,
устните кървят,
напукани ръцете се превиват
и пътят вече не е онзи път,
след, който уморена в теб заспивах.

Не чакам вече,
двете ми очи,
пресъхнаха до болка да се взират,
крещя навътре,
ехото мълчи,
а ми е рано още да умирам.