Глътки...

Вече не броя и чашите,
просто ги чупя когато са празни,
няма смисъл във нищото
знаеш ли,
но от себе си
как да изтръгна
празнотата,
да разбия на мрамора,
да изсмуча праха от душата си?...
Вярваш ли,
там е пусто и тихо,
като на съмнало,
а джазът топъл и стар
бавно се слива със тъмното,
спуска се в чашата с вино,
на глътки през устните,
бавно изпълва ме,
топло е,
няма те…
късно е…