петък, септември 16, 2005

Шест гарвана, мое дете

на Силвия

Мъничката ми,
този път в тъмнината ти
няма връщане,
знаеш,
искаше кръста,
получи го,
ала той ме боли,
още гние в сърцето ми,
вярвай ми,
с теб замина и лятото,
сухи, мрачни дървета
люлеят гробовно ръцете си,
и премина през тях,
малка моя,
сбъдна грозния страх
на душата ми,
ти не се ли уплаши
сама,
в тъмна бездна,
посипана с прах от безвремие,
липсваш ми,
хладна есенна утрин
отнесе очите ти
някъде…
без да кажеш си тръгна
нека мир
да намери душата ти…