Свенливите й колене

Очите й - по-чисти от дъжда,
чертаят мълком мъжките ти устни,
а недокоснатата й ръка,
притиска другата да не изпусне
и да посегне твоята ръка,
посягаща към тънката й шия,
и по надолу двете й бедра,
между които залезите крие.

А устните - на ангели крила,
далеч стоящи - силата ти пият,
в извивката на ханша й се спря,
без страх, готов дори да те затрие.
И там, като икона на стена,
високомерно чакаща поклони,
запали между двете й бедра,
свещта,
погали белите колони.

И сетили за миг далечен свян,
безумни коленèте й се свиха,
затворен пътят - устните прибра,
а жаждата по вените изхлипа.