Нещо в тъмното...
Идваш пак до изворите
жаден,
търсиш с устни
свежата ми кръв,
тази нощ небето е проядено,
от молци като гигантска връв.
Висят пак
раздърпаните облаци,
капе студ,
прегризана луна,
ужасът се утаява в костите,
и ще се втвърди
до сутринта.
Ще ги впиеш
в топлото ми тяло,
гниещи от влагата ти мъртва…
капчица живителна измама….
ще крещиш и ще целуваш кръста…..
Но е късно,
ядната зараза,
във водите ледни се просмука,
и увисна жалката надежда,
като труп
на изкривена кука.
0 Comments:
Публикуване на коментар
<< Home