Не се страхувай...(2)

Камшик е погледът ти,
с думи – белезници,
привързваш ловко себе си към мен,
бичуват ме настръхнали езици,
след тази нощ,
не искам да е ден.

И лош,
и тъмен,
искам да прокарам
по кожата ти, лепкавия мрак,
опарени секундите се стичат
на тласъци по голия ми крак.

Прехапана, усмивката се спусна,
страхът, където теб е обладал,
и слезе сам
на долната и устна,
настръхнал, жадно
го облиза цял.

И аз преминах
с тихите си пръсти,
на порив между устните сдържАн,
боля те, с нежноголата си същност,
мечтай ме бавно,
още си пиян.