събота, февруари 25, 2006

Кажи й да не пита

Кажи й, Обич моя, да мълчи,
откъснатите мигове са мои,
и да не търси в твоите очи,
отблясъка на нощите ми голи.

Кажи й, да не пита на кого,
усмихваш се наум сред тишината,
кого проклинаш сън да не заспи,
додето не преглътне любовта ти.

Кажи й да не пита откъде
е топлото в очите непокорни,
и кой сънят ти всяка нощ краде,
чии целувки кожата ти помни.

Кажи й, нека тихо да заспи,
че чашата безумна е изпита,
кажи й, Обич моя, да мълчи,
кажи й, че боли когато пита!

Мълчи, Любов, че двете ми ръце
и тялото ми в твоите се вплитат,
ще си остана дъх от сетива,
а ти, Любов, кажи й да не пита.

2 Comments:

Anonymous Анонимен said...

да не пита й кажи
да не пита
като мине я режи
като китка
Бяла пита и сложи
не надничай
Забрави по-добре
и обичай

март 13, 2006 3:43 сл.об.  
Anonymous Анонимен said...

И да пита и да не пита - все тая! Работата е ясна...

март 26, 2006 2:49 сл.об.  

Публикуване на коментар

<< Home