…следите Ти прашни...
Всяко лято те виждам, как минаваш оттук,
прашен пътят, следите ти крие,
вода ти наливам във глинен бърдук -
и на мене от там ми се пие.
Бродил дълго по стари далечни земи,
уморени краката те водят,
ти минаваш през моите тъмни очи,
като лято в очите на просяк.
И на моя прозорец, всяка вечер гори
тиха свещ, ала ти я отмина,
поспирай се, страннико, само за миг,
нека пътят от теб си почине.
Аз събирам следите ти в своята длан,
и поливам водата светена,
зная, страннико, луда съм сигурно, знам,
но не искам да бъда спасена.
Ти вървиш, а водата немее след теб,
даже вятърът сам се смирява,
и изпито лицето ти среща се с мен,
и очите ти в мене остават.
Някой ден ще измия нозете ти, знам
и в косите си ще ги изтрия,
и ще спреш всяко лято да минаваш оттам,
тук следите ти прашни ще скрия.