четвъртък, юни 09, 2005

Нощта преди Спасовден

Бесовете в пазви си ще скрия,
по треви ще стъпвам леко леко,
щурите си мисли ще надвия,
с тъмно биле ще смиря сърцето.

Вятърът в полите ми се крие,
бури ми играят във очите,
щом ми даде твойто лудо биле,
не заспивам, бродя по звездите.

Сън ме гони, но ме не достига,
огън във душата ми вилнее,
да не мигна, да те не сънувам.
ала славей в нощите ми пее.

Хляб замесих, нощвите обърнах,
вино лиснах, на пътека стана,
млада ярка, че под нож затиснах,
да те срещна, либе, ти се надам.

Спри се малко във очи ми тъмни,
лудост тиха ще да ти проводя,
ще да любим нощите бездънни,
и по мене либе, все ще ходиш.

А когато сутрин по росите,
тебе найда как ми сянка пазиш,
сънена ще разплета косите,
и в тревите росни ще нагазим.

Пояса зелен ще хвърля, либе,
и след него ризата си бяла,
голота с косите ще покрия,
и за тебе твоя ще съм цяла.