Свенливо…

...усмихни ми се тихо
нека Тя да не знае,
...ще те стигна с очите си
Той ще гледа встрани,
...разсъбличай пространството
Тя ще стиска ръката ти,
...ще оближа секундите
Той до мен ще мълчи,
...жадно с поглед разкъсвай
Тя ще вдига наздравица,
...две ревниви презрамки
пура Той ще гаси.
...и надолу по хълбока
Тя ще пие до дъно,
...ще последваш одеждата
Той ще мига с очи,
...с дъх разлей ме по чашата
Тя се смее със другите,
...разпилей ме по устните
Той не знае, мълчи!
Тя е вече пияна,
...изрисувай ме мислено
Той се прави на готин,
...после ме оближи…

Тя ме гледа учудено,
...запуши ми устата
той дори не усеща,
...после ме утеши,

ще те драскам с очите си...
отдалеч и за малко...
-------------
не, недей ме поглежда,
само се усмихни...

….и му рече

...що не туриш стръв да ме примамиш,
риба с гола мрежа, се не хваща,
че снага си тънка ще изнижа,
знам, рибарю, Дявола те праща.

На ловец престорен ме преследвай,
в тесни друми, по гори зелени,
по нозете мои тихо стъпвай,
скоро ще са, момко, уморени.

Пушка дигай, уж да ме уцели,
но куршум край мене да минава,
че да пусне тръпка по снагата,
кръв моминска да направи лава.

И тогава посегни с ръцете,
на капан стори ги да ме хванеш,
викай ме, измамена доде съм,
ще се върна, но не ще остана.

Свенливите й колене

Очите й - по-чисти от дъжда,
чертаят мълком мъжките ти устни,
а недокоснатата й ръка,
притиска другата да не изпусне
и да посегне твоята ръка,
посягаща към тънката й шия,
и по надолу двете й бедра,
между които залезите крие.

А устните - на ангели крила,
далеч стоящи - силата ти пият,
в извивката на ханша й се спря,
без страх, готов дори да те затрие.
И там, като икона на стена,
високомерно чакаща поклони,
запали между двете й бедра,
свещта,
погали белите колони.

И сетили за миг далечен свян,
безумни коленèте й се свиха,
затворен пътят - устните прибра,
а жаждата по вените изхлипа.